Доверието между родител и дете не се появява наведнъж и не се купува с подаръци. То се събира от малки ежедневни неща, които се повтарят, докато станат основа. Затова си струва да се погледне отблизо какво изгражда доверие у детето и какво го разклаща още в първите години. Разликата между двете се вижда най-ясно не в спокойните дни, а в дните, когато нещо се обърка.
Какво изгражда доверие у детето
Първата основа е предвидимостта. Когато реакциите на възрастния са горе-долу еднакви и не зависят от настроението, детето се научава, че домът е място, което може да се предскаже.
Втората е изпълненото обещание, включително дребното. Едно отложено или забравено обещание не се помни като подробност, а като знак, че думите не тежат.
Третата е изслушването. Когато разказът на детето се изслушва до края, без бърз съвет и без присмех, то остава с усещането, че е било чуто, а не само понесено.
Четвъртата е признаването на собствените грешки. Възрастният, който може да каже, че е сгрешил, показва, че грешката не е краят на света. Това прави същото по-лесно и за детето.
Основата в ранните години
Доверието се гради, преди детето да може да го назове. То се усеща в реда на деня, в спокойния тон и в това, че нуждите се посрещат навреме.
В тази възраст думите още не носят смисъла, който имат за възрастните. Затова детето не разчита на обясненията, а на онова, което се случва след тях.
Плачът също е език и той се приема за истинско съобщение, а не за каприз. Когато детето е сигурно, че ще бъде чуто, то по-лесно се успокоява и само.
Спокойният възрастен е по-важен от безупречния. Погриженото и предвидимо присъствие дава повече от всяко правило, казано с повишен тон.
Тук няма значение дали възрастните в дома са двама или един. Важно е детето да има поне един човек, на когото може да разчита винаги.
Думи и дела
Празните обещания рушат доверието най-бързо, защото се помнят дълго. Обещанието, дадено за успокоение, за да приключи разговорът, се връща по-късно като укор.
Обесняването на истината действа по същия начин. Когато фактите се скриват от детето, то разбира това по-рано, отколкото възрастните предполагат, и тогава спира да вярва и на казаното, и на премълчаното.
Присмехът е друга честа причина. Смехът по повод на страх, на приятел или на неуспех се чува като отказ да се приеме казаното сериозно, а после темата просто се затваря.
Празното обещание се различава от промяната на плановете. Животът се променя и това е нормално, но разликата е в обяснението. Когато уговореното не се състои, добре е причината да се каже, а не да се премълчи.
Полезно е обещание да се дава само когато то може да се изпълни. Ако нещо още не е сигурно, по-честно е да се каже, че ще се реши по-късно.
Как реагираме, когато детето сгреши
Реакцията на грешката е най-ясният показател какво мислим за истината. Ако честното признание довежда до наказание, следващият път ще бъде премълчано.
Затова е разумно наказанието да се раздели от признанието. Детето може да понесе последиците за постъпката и въпреки това да не бъде наказвано за това, че е казало истината.
Помага грешката да се обсъди като случка, а не като свойство. Когато се говори за конкретното решение и за следващия път, остава място за поправка, вместо за оценка на характера.
Кратък разговор върши повече от дълга лекция. След като последиците са ясни, е добре темата да се затвори, вместо да се връща при всеки следващ повод.
Добре е и възрастният да е готов да признае своя дял. Ако реакцията е била прекалено силна, това може да се каже на глас, защото поправката след грешка е част от доверието.
Доверие в тийнейджърските години
С възрастта нуждата от доверие не намалява, а сменя формата си. Младият човек вече иска свобода и в замяна носи отговорност, затова домът остава мястото, където се обсъждат границите.
Доверието, изградено по-рано, се вижда ясно в тези години. Младежът, който знае, че ще бъде изслушан, по-често споделя и когато е сгрешил.
Понякога доверието се вижда в дребното. Едно обаждане, че младият човек се прибира по-късно, значи повече от всяка голяма декларация за честност.
Тук идва и най-трудната част. Разговорът трябва да върви в двете посоки, а това изисква време и присъствие, което не може да се замени с подарък или с отстъпка.
Ако доверието е разклатено и детето дълго време избягва близост, страхува се или се затваря, разумно е да се потърси помощ от специалист. Психолог може да помогне на семейството да види ситуацията отстрани.
Доверието не се дава веднъж завинаги и не се губи с една грешка. То се събира отново с време и с малки повтарящи се неща, които показват, че думите у дома значат нещо.
